Пресякохме границата на Свиленград, като преди това минахме пред циганските квартали на Симеоновград. Който е минавал знае, че нашата мила родина, завършва с циганските гета и от пълна липса на осветление по нашата магистрала се влиза в светлата като ден Гръцка. От наша страна няма и едно Българско знаме, а от тяхна знамената са просто през пет метра.
Пътя в гръцко е общо взето магистрален, с малки изключения, но няма дупки и е така добре указан, че трябва да си абсолютно сляп за да не се ориентираш. Нещо което прави незабавно впечатление е липсата на задръствания, на безумно шофиране и на скъпи автомобили с гръцка регистрация. Но като голям минус отчитам и липсата почти по цялото прасе до Александополис, че и до Кавала на бензиностанции и заведения по пътя. Просто няма къде да седнеш и да отдъхнеш, а иначе пък няма магистрални такси и тоалетните, ако и да са добре поддържани са безплатни.
Първото градче през което се минава има що годе нашенски облик. Орестиада напомня по нешо на Нова Загора, не знам защо. След три часово пътуване като в далечината освен сухите, каменисти хълмове се виждаха белите силуети на Ксанти и други по-малки и по-големи градове стигнахме до Кавала. За историята не искам да разказвам тук, който му се рови в интернет има достатъчно информация, колко пъти е попадал в ръцете на най-различни народи, включително и на Българския. Ако мога с една дума дума да го опиша, това е Велико Търново с излаз на море. Характерен е с относително високо строителство и презастроеност, но просто няма на къде да се разширява от географска гледна точка. Заграден е от планини. Гръцките къщи са еднотипни бели постройки с големи тераси и покрив на плоча, която често е и веранда. През центъра направо се минава на оглед по историческите забележителности. Първо е паметникът и имарата/сега 4-звезден хотел/ на Мехмед Али от династията на Египетските мемелюци, който се сражавал успешно с Османската империя през 15 век. Големият му паметник, незнайно защо е разположен точно срещу градската църква. След марко изкачване се стига и до замъка на въпросния бей. Въпреки, че се събира такса от 1,5 евро музеят е в ремонт, неподдържан и мръсен. Не далече се намират и огромни останки на стар римски акведукт, който е умело вписан в градския интериор. Но да там. Кавала прави впечатление на наблъскан и не много чист град, при това адски скъп. Едно еспресо струва 3 евро, колкото е и една бира от местният„Мунос”.
От Кавала, като и от Комотини се стига до остров Тасос с ферибот, който се дружи по разписание през час. Ние избрахме Комотини, защото разстоянието е по-близко и таксите са поносими. Пътува се със сносни корабчета около 40 минути. Пристанището, административен център на Тасос е Лименас или Тасос/двойно наименование/. Островът е коренно различен от континентална Гърция. На степени по-чист и по-уреден. Жителите му са едва 11000 души, но през лятото оттам минават над милион туристи. Сезона почва след Великден и приключва около края на септември. 
Въпреки, че се отклонявам от сюжета на пътеписа искам да обясня неща, които ми направиха странно впечатление. Гъркът повече почива,отколкото работи. Всички обекти по закон имат странно работно време: понеделник, сряда и петък от 8 часа сутринта до 14,30 следобед. В останалите дни от 8,30 часа до 12 и след това от 15,30 до 20 часа, което не е задължително, но по принцип всички го спазват. В неделя, нищо и на никаква цена не работи. Ако сте закъсали за бензин в неделя, просто забравете или търсете приятели, същото е и за хранителните магазини. Гъркът предпочита да почива и да купонясва, ако няма пари, което му се случва, просто си стои и зяпа хората от верандата. В селата им, които са до толкова еднотипни, че просто се чудиш с какво да ги запомниш, неща като каруци и животни просто няма. Мотиката е странен артикул, който не видях никъде, както не видях и в селските дворове градинки с чушки и домати. Повечето селски къщи са просто едни варосани бунгала, но задължително с веранда и масичка пред къщата с изглед към пътя. Гъркът е налудничав шовинист, за което ще ви дам примери по-нататък. По мое мнение, ако от Гърция внезапно си тръгнат работниците Българи и албанци, местните просто ще измрат от глад. А в Тасос например работят около 20000 българи, така че ако има референдум спокойно можем да обявим автономия и да го отцепим. Там не ви трябва преводач, нито познание по английски, които гърците и без това не владеят.
Лименас е симпатично 4000-но градче с прекрасно пристанище и красив плаж. Във вътрешността на планинския остров/странно прилича на Рила/ е разположена старата столица Паная/Богородица/, която е забележителна с един чинар на 1000 години и чист извор. Над Лименас има останки от древен акропол, който после римляните използвали за гладиаторски борби, но никой не го поддържа и е потънал в мръсотия.
Като практика, за обществените места в Гърция не се полагат големи грижи, въпреки че се рекламират много шумно. Островът е изцяло в маслинови/култивирани и диви/ насаждения, както и гори от местния бор/пиния/. Никъде, както на острова, така и в цяла Гърция няма презастрояване с хотели, особено пък високи такива. В Гърция действа закон, при строеж разкопаването на основите се наблюдава от археолог и ако се открият дори и счупени грънци, строежът се прекратява, а имотът се изземва в полза на държавата, а собственикът се обезщетява не много добре. В южната част на Тасос е разположен и женският метох св.Архангел Михаил, притежател на един гвоздеите на Христовия кръст. Този кръст не напуска острова, но пък обикаля за благополучие и късмет къщите на местните. Монахините се оказаха нелюбезни тъй като в момента обслужваха гръцка група и на нас не бе обърнато никакво внимание/едно от проявленията на шовинизма/. Монахинята, която не се представи, просто каза на преводачката: Като искаш слушай, каквото говоря, после им го разкажи! Иначе хитро ни предложиха да посетим манастирското магазинче, където китайски кръстчета се предлагаха за по 5 евро, а светена водичка от 10 грама се продава за 1 евро. Както и да е – търговията да върви. На острова обслужването въпреки красотата и многото ресторанчета е крайно относително и несигурно понятие. Ти поръчваш едно, а ти се носи друго с уверението, че това е най-доброто и с най-лъчезарната и бих казал дебилна усмивка/става въпрос за обслужващите гърци, с българите си е нормално, те даже съдействат и за ценови отстъпки/. През зимата местните се изнасят от острова и масово отиват нейде на почивка, та островът опустява с изключение на работещите Българи по маслините, които се берат и обработват ноември и декември. Плажовете са покрити с чист пясък примесен с мраморни камъчета, а водата е невероятно чиста. Посещението на една от двете островни таверни е задължително. Пее един грък, който все едно е взет по всички антропологични белези от някоя ваза. Хапването е добро и на сносна цена. Преобладават рибите и многото салати, както и козето месо. В цялата страна се слуша само гръцка музика и се гледат само местни канали. Не бях чувал пайдушко хоро в гръцки аранжимент, но и това чух. Имаше и сръбска група, към която гърците се държаха страшно нелюбезно, което до някъде ме зарадва, ако не беше равнодушното отношение към нас Българите и към румънската група. Т.е. – все едно не съществуваме.
На тръгване собствениците на хотелчето, където бяхме даже не благоволиха да помахат за изпроводяк. Следващото което посетихме беше прехваленото Филипи, или по скоро жалките му останки, на територия не по-голяма от 200 квадратни метра, нахвърляните камънаци дори без обозначителни табели при цена три евро за вход не заслужават да се видят. До Филипи е и гробът на първата европейка християнка – Лидия, която самият св.ап.Павел покръстил. Гробът е по скоро една табелка, а до нея една църква, ново строителство. Ако потърсите обаче рекламни брошури, ще разберете съвсем други прехвалени чудеса.
Последната ни спирка Александрополис/Дедеагач/. Градът е голям по територия, сходен със Стара Загора. Има университет и огромна болница, най-голямата в Гърция, за която още не могат да намерят персонал за квалифицирана работа. Дюнерите им са разкошни. Градът е възникнал като рибарско селище, след това англичаните построяват ЖП-линия и се разраства. На няколко пъти, не е нужно сега да се спирам на това е бил Български. При преброяването от 1912 г. е имал 7000 жители, от които 4000 Българи. Сега това не е така, поради това че гърците са населили там своите етнически емигранти завърнали се от бившите социалистически страни и Египет. Тези хора трудно се оправят с гръцкия и до сега, но пък получават големи помощи и безплатни жилища. Кога ли и ние ще постъпим по подобен начин с бесарабските Българи, например...
Въпреки, че напусках Гърция се почуствах някак си доволен, дори и циганските гета ми се сториха по-човешки от бездушното гръцко лицемерие. Дано един ден, ако е дал Господ пак да развеем нашият трибагреник на Бяло море...
Иван Иванов
Пътепис - До Китай и назад
Фиджи - първият ми опит за пътепис - 200...
