Неуредиците в управлението, теглото на избирателя не се предпоставят като историческа необходимост, а като дело на пороците на управляващата партия: глупост, недобросъвестност, нежелание да се помогне на народа, неразбиране на положението му, страст към лично забогатяване, корупция бандитизъм и пр. и пр. Това е основната задача на маневрата с изпълнителен орган и политически резерв, недоволството да се насочва не срещу основите на обществения ред, а срещу отделни личности и техните лични качества, така че спасение да се дири не в смяна на обществения ред, а в смяна на лица, в едно опитване на партии и политически водачи
Ако борбата на опозицията застане на почвата на историческата необходимост, тогава тя самата се осъжда на неуспех: „ А, ще каже избирателят, тя белята не била в хората, а в реда. Ако старите не могат да я оправят, какво ще направят новите, освен да ни лъжат и ограбват на нова сметка. Пред гладните опозиционни въшки за предпочитане са нахранените – те по-малко хапят.”
Опозицията още с вземане на властта от новия изпълнителен орган почва борба с него. Докато не е направила още първите си избори, опозицията със сигурност предвещава на народа изборните насилия и неизпълнение на всички обещания, пълна измама на избирателя.
Провеждането на изборите е съпроводено с вълни от протести против изборните насилия, малки и големи злоупотреби с властта, фалшификации и пр. Рев до бога за потъпканите свещени политически права и свободи на Българския народ, потоци крокодилски сълзи за осквернените конституционни начала. Всеки, който по една или друга причина е недоволен от резултата на изборите, се увлича от тази пропаганда, защото тя изразява мислите и чувствата му.
Опозицията почва да следи стъпка по стъпка правителството и всичките му неуспехи, зависещи и независещи от него, се приписват на политическата му негодност. Критиката е безогледна, партизанска. Тя има за задача не да обясни и осветли общественото мнение, а да го настрои срещу правителството. Тази критика с ревящо гърло се простира и върху деяния, които критикуващата опозиционна партия сама е вършила, когато е била на власт. Но понеже миналото е минало, дори и забравено, сегашният протест с шума си покрива бледнеющият спомен от миналото.
………….
С това колелото се превърта за един или два законодателни периода, през което време играта продължава с нови декори и нови лица. Критикуваният става критик, критикуващият става критикуван, и то с не по-малък успех. Неразбиращия народ присъства единоборсво с променящи се пехливани и чака да дойде един такъв борец, който, като повали противника си, ще слезе от сцената, ще дойде един такъв борец, който, като повали противника си, ще слезе от сцената, ще дойде при него и ще тръгнат двамата, народът ще казва, а онзи ще изпълнява. За съжаление борците си остават сама на сцената, народът си остава публика, която плаща скъпо и прескъпо входните билети и чака от кулисите да излезе това, което по този ред на процедиране няма да излезе това, което по този ред на процедиране няма да излезе.
„Парламентарно маневриране с дребния собственик”1943 г. Иван Хаджийски
