54,33% от работниците в България искат стачка, съобщи заместник-председателят на КНСБ Валентин Никифоров.
Анкетирани са 73 775 работници. За регионални протести са 17,77 на сто от тях.
За браншови протести се обявяват 25,47% от запитаните. Най-много от тях са от Плевен, Сливен и Шумен.
За национална ефективна еднодневна стачка се обявяват 23 на сто от запитаните, като най-много са от Ямбол, Сливен и Плевен.
http://www.dnes.bg/article.php?cat=1&id=57624

                     Стачка!? Пролетариат!? Профсъюзи!?
                     Думи на пръв поглед ясни, но като се позамисли човек, разбира че в България през 2008 г. и тези понятия не изпълнени със съдържание, а са празна предизборна фразеология. Правото на стачка, естествено, е признато по целия свят. Това е нормалното състояние, при което се урегулира екстремно цената на труда. Кои сектори обаче имат "обичай" да стачкуват у нас: миньори/вече почти няма такава група работещи/, шофьори/предимно таксиметрови, но всички те имат собствени фирми, та на какво основание стачкуват/, лекари/странно, един специалист получава от РЗОК по над 30000 лв. годишно/, учители/колкото и да са в правото си, да не забравяме, че имат по три месеца отпуск през лятото/. Тези, които са в действително в спешна нужда са: работници в частния сектор, медицински сестри и санитарки, работещите в целия шивашки сектор, млекопреработвателните работници и т.н. Това е истинския пролетариат, а не този който Желязко Христов с казионното КНСБ ще поведе на борба. В незавидно положение продължават да бъдат пенсионерите, които никой профсъюз не защитава.
                     Кога ли ще има истински, независими, браншови профсъюзи, създадани не от горе, не от Янка Такева, а от самите работници? Тогава и стачката ще бъде регулатор, а не политическа сопа.

Коментар:Иван Иванов

  http://baiivanforum.info/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1