Не знам дали ви интересуват или не, драги читатели на блога ми тези неща, които на някой биха сторили лични или прозаични, или просто някак си не на мястото. На, аз реших, че както едно време хората споделяли радости и болки, оказвали си доверие, имали вяра и се уповавали на близоста си еден към друг,така и днес в няшия технологичен свят, можем поне да съпреживеем нещо, да усетим че сме хора, а не клавиатури.

     Та така: форум „На риба” , правеше тазгодишната си среща. Като пишман риболовец, т.е. дето хваща видици два пъти в годината, не мислех че мястото ми е там след изпечените стари рибари. Пък и имах насторойка, че все нещо няма да протече как си му е реда.

     Тръгнахме три приятелски семейства и към 11 часа на трети май 2008 г. бяхме на язовир „Езерово” в полите на ниския Източно Родопски дял – Драгойна. Оттук започнаха изненадите:

1. Собственикът на водоема, като стар форумец ни пусна без лев за вход.
2. Осигурени ни бяха места в шатри за купон, кой когато си поиска и 500 литра наливна бира.
3. Имаше две камини и безброй барбекюта, които да използваш.
4.  Хората, кой с кола, кой с каравана, кой с палатка, кой ей така бяха над 150, като се има предвид че форумната им среша трае цели 5 дни, а ние бяхме за два.
5. Изключителната любезност на домакините се отрази и на нашето настроение. И на брега и на масата всички бяхме за малко просто хора, обикновени, земни хора. Не лидери, на рабонтици, не счетоводители, не компютраджии – хора. Земляни.

На три пъти валя дъжд – само не си мислете, че някой се трогна от този факт – рибарите си ловяха, а купонът си течеше.

Като за накрая: Ей, господата, разберете че Българинът е бил и ще бъде, че е човек и един ден ще строши машината с която се опитвате да го мачкате...

Е, рибари, очарован съм – НАСЛУКА. Днес за риба, утре на лов за ........, те си знаят!!

04,05,2008 г. Ивано Иванов